Спортна база:



През 1960 година Левски започва да строи поредния си и последен (засега) стадион в квартал „Герена”. След политическите промени хората поискаха той да се нарича „Георги Аспарухов” на името на легендарния футболист, загинал трагично през 1971 г. при автомобилна катастрофа. Стадионът разполага с 29 200 седящи места, разделени в 26 сектора и 3 официални ложи. Посетителите използват 12 входа за достъп до трубуните. Журналистическата ложа разполага с 130 места, от които 24 са оборудвани с постоянна високо-скоростна интернет връзка. Теренът е с размери 105 на 68 метра и е засаден с уникална тревна покривка. Осветлението от 1500 лукса е най-доброто във България. Гордост на стадиона е и супер модерният фитнес салон, в който едновремнно може да се подготвя цял отбор.





Срещите на левскарския дух

Герена”, днес „Георги Аспарухов” винаги ще присъства в съзнанието и сърцата на поколения левскари. Милиони са минали през трибуните, за да аплодират таланта на десетки и десетки майстори на топката. Тук история писаха Георги Аспарухов–Гунди, Сашо Костов, Христо Илиев–Патрата, Стефан Абаджиев-Теко, Димитър Йорданов–Кукуша, Добромир Жечев, Павел Панов, Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Емил Спасов, Наско Сираков, Божидар Искренов, Боби Михайлов, Илиан Илиев, Даниел Боримиров, Димитър Иванков, Елин Топузаков, Георги Иванов–Гонзо....и още много много други любимци на публиката. Стадионът е домакин на стотици паметни мачове. Тук Левски изигра и първия си домакински двубой от европейските клубни турнири, побеждавайки шведския Юргорден с 6:0.







История на първия собствен стадион на ПФК Левски:

При основаването си през 1914 г. футболен клуб Левски не е разполагал със собствено игрище. Играчите са тренирали на терен с размери 80 на 40 метра в местността Могилката, където става и учредяването на клуба - пред 22 гимназия срещу НДК. По-късно отборът води подготовка на плаца на VІ софийски полк. Днес на това място е монументът "1300 години България".



През 1924 г. столичната община отрежда терен за строеж на игрище на футболен клуб Левски. Така на Първото редовно заседание на Столичния общински централен съвет от 13 октомври 1924 г. с Протокол № 42 по заявление на спортен клуб Левски вх. № 7922 / 8.ІХ от същата година мястото е предоставено. То е в Борисовата градина, северно от руската гробница, край бул. "Евлоги Георгиев" с площ от 16 декара. Пространството обхваща част от сегашния стадион "Васил Левски" и стадион "Дружба" срещу Перловската река.



Проектът за изграждането на игрището е изготвен безплатно от арх. Зафир Абрашев, който е сред основателите на дружеството и негов състезател. Строителството става на доброволни начала като се изгражда специален фонд "Игрище" от привържениците на клуба. Вноските се наричали "тухлички".



През 1934 г. стадионът на ПФК Левски е вече готов, а малко по-късно е построена и банята с топла вода - нещо нечувано за онези времена. Решаващо за изграждането на цялата база е преди всичко труда на членовете на клуба



стадион - "Раковски"

и неговите привърженици.

На 22 май 1926 г. Левски играе на своето собствено игрище и първия си международен мач срещу египетския Сфинкс (Кайро).



Към 1944 г. стадионът разполага с футболно игрище, пейки за 10 000 зрители, лекоатлетическа писта с 4 коридора, баскетболно и две волейболни площадки. Има също ресторант и кафене. Там се провеждат както срещи от държавното футболно първенство, така и мачове от шампионатите по лека атлетика, волейбол и баскетбол. Стойността на имота съгласно финансовия отчет за 1933 г. възлиза на 1 011 950 лв.



След 9. ІХ. 1944 г. по решение на ЦК на БКП от август 1949 г. спортният клуб Левски е закрит и трансформиран от клуб на народа в производствен и ведомствен по съветски образец. Прекръстен е на Динамо. Разпоредено е на Министерство на комуналното стопанство да изземе имуществото на клуба, след което стадионът е разрушен. По-късно на това място е изграден сегашния национален стадион, което означава край на романтичната авантюра.



Впоследствие отборът играе временно на ст. “Юнак”, после и в кв. “Иван Вазов”. Но по силата на поредното райониране игрището става собственост на милиционерския Спартак (София). Сега там се намира едноименният плувен комплекс. През 1960 година Левски започва да строи стадиона в квартал “Герена”. След промените хората поискаха той да се нарича “Георги Аспарухов”.



И до днес отборът не е получил обезщетение за изгонването от собствения му дом през 1949 г.



Ето защо ръководството на ПФК Левски в последните две години, базирайки се на текстове от новата българска Конституция, претендира за обезщетяване на ПФК Левски чрез дългосрочно предоставяне правото на ползуване на ст. "Раковски", който е държавна частна
Прочетеното до тук не е най-интересното което може да възнува един мъж за повече информация http://www.sexshop.bg/index.php/sex-apteka/parfyumi-feromoni.html